Липсата - сУшен, напукан геран,
в двора ми хвърля умислена сянка,
всичко завехна - мъжкият блян
корен превива на пивка седянка...
Само от менците - жива вода
с твойта кобилица - връзник ще свие...
Ей го мегдана, налей и ела
и наполивай земята, спаси я...
Стягам кирпича на мойта къшла
и все те чакам, и с гайда въздишам -
здравец кични ми в душата сега,
че връз ръкава си плача и пиша...
http://vbox7.com/play:ed77ff5b
© Михаил Цветански All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
