2 дек. 2020 г., 08:27

Липса

1.1K 1 2

Липса

 

Толкова много ми липсват усмивките.

а над маските гледат тревожни очи.

Не че аз съм спокоен, вдишвам жаден молитвите

и тъга в мен по погубена радост тъй скръбно звучи!

 

Грехове безчовечни ли с болки изплащаме,

тези горе ли дявол зъл с бяс облада?!

Без целувки, прегръдки посрещаме и изпращаме,

до кога, Боже мой, до кога?!

 

Всеки търси виновен, всеки очаква мисия,

всеки в илюзорна черупка се свил.

Ясно е, има световна престъпност,

явно е, нужна по-добра сила,

нов герой този свят от лоши спасил.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...