2.12.2020 г., 8:27

Липса

1.1K 1 2

Липса

 

Толкова много ми липсват усмивките.

а над маските гледат тревожни очи.

Не че аз съм спокоен, вдишвам жаден молитвите

и тъга в мен по погубена радост тъй скръбно звучи!

 

Грехове безчовечни ли с болки изплащаме,

тези горе ли дявол зъл с бяс облада?!

Без целувки, прегръдки посрещаме и изпращаме,

до кога, Боже мой, до кога?!

 

Всеки търси виновен, всеки очаква мисия,

всеки в илюзорна черупка се свил.

Ясно е, има световна престъпност,

явно е, нужна по-добра сила,

нов герой този свят от лоши спасил.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...