2.12.2020 г., 8:27

Липса

1.1K 1 2

Липса

 

Толкова много ми липсват усмивките.

а над маските гледат тревожни очи.

Не че аз съм спокоен, вдишвам жаден молитвите

и тъга в мен по погубена радост тъй скръбно звучи!

 

Грехове безчовечни ли с болки изплащаме,

тези горе ли дявол зъл с бяс облада?!

Без целувки, прегръдки посрещаме и изпращаме,

до кога, Боже мой, до кога?!

 

Всеки търси виновен, всеки очаква мисия,

всеки в илюзорна черупка се свил.

Ясно е, има световна престъпност,

явно е, нужна по-добра сила,

нов герой този свят от лоши спасил.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...