Dec 2, 2020, 8:27 AM

Липса

  Poetry » Civic
1.1K 1 2

Липса

 

Толкова много ми липсват усмивките.

а над маските гледат тревожни очи.

Не че аз съм спокоен, вдишвам жаден молитвите

и тъга в мен по погубена радост тъй скръбно звучи!

 

Грехове безчовечни ли с болки изплащаме,

тези горе ли дявол зъл с бяс облада?!

Без целувки, прегръдки посрещаме и изпращаме,

до кога, Боже мой, до кога?!

 

Всеки търси виновен, всеки очаква мисия,

всеки в илюзорна черупка се свил.

Ясно е, има световна престъпност,

явно е, нужна по-добра сила,

нов герой този свят от лоши спасил.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...