purvorodengrqh (Анна-Мария Николаева)
17 98
29 дек. 2009 г., 21:31

Липса на кадри 

  Поэзия » Любовная
1364 0 5

От малка чувам звуци 

На памукова белота

На лилава индиговост

На синьото от мъха на слива...

 

Овалностите в мен дори са празни

По стените не  е полепнал даже милиграм

От дозата на лепкавата ти божественост

Вдишвам по йогийски

Самоубеждавам се че това доказва мойта живост...

 

С подвити колене се скривам по пода 

От своите самоанализи от обвинения от признания

От страха дали ще си ми достатъчен

В детска поза очаквам най-красивия звук

(това е онзи който те изважда от реалността

разсича те както коса сух житен клас)

И иззвъня отсече ме на късове...

Не на цялостност 

(Не) беше ти (Питам те защо)

 

В замъгленост на непроявени още снимки

На ленти и разпилени по пода мокри и безцветни от бои четки

Се опитвам да прекопирам позата ти за сън

Нагъвам се в нея...

И слушам любовност в тоновете разбъркано подредени в мелодия

Още помня звука на дъха ти притихнал до мен

Може би съм поне половинчато жива...

© Анна-Мария Николаева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Оригинална и небанална!Браво, няма да те пропущам!
  • Мария, цяла си, с това, което носиш в сърцето! Бъди!
  • Много красиво звучи...найстина прекрасно. Поздрав!
  • Благодаря.. когато някой, който е всичко ни липсва наистина сме в друго измерение.. поне аз
  • Пренесе ме в друго измерение.. пожелавам ти да продължаваш в същия дух , докато се почувстваш неполовинчато жива Успехи ! 6
Предложения
: ??:??