Липса на кадри
От малка чувам звуци
На памукова белота
На лилава индиговост
На синьото от мъха на слива...
Овалностите в мен дори са празни
По стените не е полепнал даже милиграм
От дозата на лепкавата ти божественост
Вдишвам по йогийски
Самоубеждавам се че това доказва мойта живост...
С подвити колене се скривам по пода
От своите самоанализи от обвинения от признания
От страха дали ще си ми достатъчен
В детска поза очаквам най-красивия звук
(това е онзи който те изважда от реалността
разсича те както коса сух житен клас)
И иззвъня отсече ме на късове...
Не на цялостност
(Не) беше ти (Питам те защо)
В замъгленост на непроявени още снимки
На ленти и разпилени по пода мокри и безцветни от бои четки
Се опитвам да прекопирам позата ти за сън
Нагъвам се в нея...
И слушам любовност в тоновете разбъркано подредени в мелодия
Още помня звука на дъха ти притихнал до мен
Може би съм поне половинчато жива...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анна-Мария Николаева Всички права запазени
