Липса на кадри
От малка чувам звуци
На памукова белота
На лилава индиговост
На синьото от мъха на слива...
Овалностите в мен дори са празни
По стените не е полепнал даже милиграм
От дозата на лепкавата ти божественост
Вдишвам по йогийски
Самоубеждавам се че това доказва мойта живост...
С подвити колене се скривам по пода
От своите самоанализи от обвинения от признания
От страха дали ще си ми достатъчен
В детска поза очаквам най-красивия звук
(това е онзи който те изважда от реалността
разсича те както коса сух житен клас)
И иззвъня отсече ме на късове...
Не на цялостност
(Не) беше ти (Питам те защо)
В замъгленост на непроявени още снимки
На ленти и разпилени по пода мокри и безцветни от бои четки
Се опитвам да прекопирам позата ти за сън
Нагъвам се в нея...
И слушам любовност в тоновете разбъркано подредени в мелодия
Още помня звука на дъха ти притихнал до мен
Може би съм поне половинчато жива...
© Анна-Мария Николаева All rights reserved.
