Защо ме обичаш?

Обичаш ме, защото ти готвя вкусно

и защото съм робиня вкъщи.

Обичаш ме, защото съм покорна,

мила като укротена дива котка...

Обичаш ме, защото съм грижовна, макар да ме хулиш.

Защото се грижа за теб като майка,

макар да съм обикновена съпруга...

Защо ме обичаш? Кажи ми, имам нужда да зная!

Обичаш ме, защото не знаеш, че плача нощем.

Обичаш ме, защото не знаеш, че имам нужди.

Обичаш ме, защото така и не ме чу да се оплаквам.

Мислиш, че съм даденост,

че съм ти длъжна... ама грешиш.

Защо ме обичаш?

Искам поне една причина, звучаща смислено...

Обичаш ме, защото ти раждам деца,

с  които да се хвалиш...

Наричаш ме по навик "Скъпа",

не се изненадвам,

вече сигурно не помниш как се казвам...

С годините разбрах, че не си мъж, а влечуго...

Сега се чувствам силна и изпълнена с решимост,

така че кажи ми: Защо ме обичаш?

Поне една причина изтъкни или си върви.

По-добре ми е без теб.

Нямам нужда от любовта ти - така и не ми я даде.

Защо ме обичаш, не знам!

Може би не ме обичаш съвсем.

Сега съм сама,

но съм щастлива за първи път от толкова време...