10.04.2008 г., 23:27

Липса на любов

1.6K 1 2
 

Защо ме обичаш?

Обичаш ме, защото ти готвя вкусно

и защото съм робиня вкъщи.

Обичаш ме, защото съм покорна,

мила като укротена дива котка...

Обичаш ме, защото съм грижовна, макар да ме хулиш.

Защото се грижа за теб като майка,

макар да съм обикновена съпруга...

Защо ме обичаш? Кажи ми, имам нужда да зная!

Обичаш ме, защото не знаеш, че плача нощем.

Обичаш ме, защото не знаеш, че имам нужди.

Обичаш ме, защото така и не ме чу да се оплаквам.

Мислиш, че съм даденост,

че съм ти длъжна... ама грешиш.

Защо ме обичаш?

Искам поне една причина, звучаща смислено...

Обичаш ме, защото ти раждам деца,

с  които да се хвалиш...

Наричаш ме по навик "Скъпа",

не се изненадвам,

вече сигурно не помниш как се казвам...

С годините разбрах, че не си мъж, а влечуго...

Сега се чувствам силна и изпълнена с решимост,

така че кажи ми: Защо ме обичаш?

Поне една причина изтъкни или си върви.

По-добре ми е без теб.

Нямам нужда от любовта ти - така и не ми я даде.

Защо ме обичаш, не знам!

Може би не ме обичаш съвсем.

Сега съм сама,

но съм щастлива за първи път от толкова време...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Различна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "С годините разбрах, че не си мъж, а влечуго..." ето това най-много ми допадна .. :P :D иначе е доста идейно, продължавай все така
  • Извинете, но това е проза, и то дори не любовна.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...