3 июн. 2009 г., 11:54

Липсваш

868 0 1

Тършувам в праха на живота
за въглена, палещ огньове.
Разравям утихнали клади,
с надежда да парне в ръцете.
Студът, без пощада, сковава,
без твоите тихи жарави.
Увяхват безмълвни цветята,
непоникнали още от рано.
Трудно се диша без тебе.
Тягост обзема във дните.
Трябваш ми - близо до мене!
Инак не мога. Живи ме!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никодим Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Копнежен стих написан с много любов!Поздравления и възхита от мен!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...