Тършувам в праха на живота
за въглена, палещ огньове.
Разравям утихнали клади,
с надежда да парне в ръцете.
Студът, без пощада, сковава,
без твоите тихи жарави.
Увяхват безмълвни цветята,
непоникнали още от рано.
Трудно се диша без тебе.
Тягост обзема във дните.
Трябваш ми - близо до мене!
Инак не мога. Живи ме!
© Никодим All rights reserved.