Тършувам в праха на живота
за въглена, палещ огньове.
Разравям утихнали клади,
с надежда да парне в ръцете.
Студът, без пощада, сковава,
без твоите тихи жарави.
Увяхват безмълвни цветята,
непоникнали още от рано.
Трудно се диша без тебе.
Тягост обзема във дните.
Трябваш ми - близо до мене!
Инак не мога. Живи ме!
© Никодим All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
