Липсваш
Дъхът на липи за теб ми напомня,
желая да пия с теб аромата
тогава, когато навън бе студено
и можех да топля с дъха си мечтата.
Ръцете ти нежни целувах тогава,
с любов се докосвах до твоето тяло.
И толкова трепет съм носил в сърцето.
Не можех да мигна защото все страдах.
И колко съм чакал аз тебе да срещна -
да мога отново с усмивка да грея,
и струните в сърцето да докосна,
дори и слят с тебе - чувствах те студена.
Опитвах себе си да бъда сякаш.
И вяра исках да покажа, за да ме приемеш
не можех и не исках да те губя,
ти всичко значеше за мене.
И пустота самотна ме обземаше тогава,
когато тръгваше си вечер изморена
и погледа си аз от тебе трудно бе да снема,
не исках да те пусна никъде без мене.
Не мога аз да спра да те обичам,
прости ми силата и слабостта ми
Сърцето ми не може без тебе да бие.
Душата ми плаче за тебе, наранена...
На Н.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милен Флоров Все права защищены
