Липсваш
Дъхът на липи за теб ми напомня,
желая да пия с теб аромата
тогава, когато навън бе студено
и можех да топля с дъха си мечтата.
Ръцете ти нежни целувах тогава,
с любов се докосвах до твоето тяло.
И толкова трепет съм носил в сърцето.
Не можех да мигна защото все страдах.
И колко съм чакал аз тебе да срещна -
да мога отново с усмивка да грея,
и струните в сърцето да докосна,
дори и слят с тебе - чувствах те студена.
Опитвах себе си да бъда сякаш.
И вяра исках да покажа, за да ме приемеш
не можех и не исках да те губя,
ти всичко значеше за мене.
И пустота самотна ме обземаше тогава,
когато тръгваше си вечер изморена
и погледа си аз от тебе трудно бе да снема,
не исках да те пусна никъде без мене.
Не мога аз да спра да те обичам,
прости ми силата и слабостта ми
Сърцето ми не може без тебе да бие.
Душата ми плаче за тебе, наранена...
На Н.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милен Флоров Всички права запазени
