9 апр. 2013 г., 09:41

Липсваш ми...

704 0 0

Липсваш ми,

загърнат с моята хавлия,

далеч от погледите любопитни,

при себе си аз искам да те скрия!

 

Липсваш ми,

докосваше ме с пръсти,

в очите ти откривах вечност

и топлеше ме със дъха си!

 

Липсваш ми,

в прозорците снегът отмина,

остана споменът горещ

в студената и мрачна зима!

 

Липсваш ми,

на хоризонта изгрява деня,

върни се отново при мене,

моя красива и нежна мечта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петрана Кънева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...