9.04.2013 г., 9:41

Липсваш ми...

700 0 0

Липсваш ми,

загърнат с моята хавлия,

далеч от погледите любопитни,

при себе си аз искам да те скрия!

 

Липсваш ми,

докосваше ме с пръсти,

в очите ти откривах вечност

и топлеше ме със дъха си!

 

Липсваш ми,

в прозорците снегът отмина,

остана споменът горещ

в студената и мрачна зима!

 

Липсваш ми,

на хоризонта изгрява деня,

върни се отново при мене,

моя красива и нежна мечта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петрана Кънева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...