24 янв. 2013 г., 13:45

Липсваш ми!

1.1K 0 0

 

 

Липсваш ми, липсва ми опората,

която изпитвах, когато беше до мен.

Сигурността, която ми даваше тя.

Липсва ми усмивката на безмерно щастие,

което предизвикваше ти в мен.

Усмивка красяща моята душа.

Липсва ми гласът ти медено топъл,

който караше сърцето ми да вижда рая

във всяка частица на земята!

Липсва ми силата, която ми даваше.

Сила, която само с любовта си

беше готова да покори света!

Липсваш ми, дори и да паднех,

знаех, че ти ще си там и в мига

ще ми подадеш ръка.

Липсва ми, че само с теб успях

да бъда себе си!

Без грим, без маски и защитни стени.

Дори и сломена от рани и тревоги

ти пак беше там и ме обичаше!

Липсваш ми, но как да те потърся!

Как да разруша световете,

дълго градени един без друг?!

Как и ще мога ли да върна нещо

така отдавна изгубено?

Липсваш ми!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Натали Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...