24 янв. 2013 г., 13:45

Липсваш ми!

1.1K 0 0

 

 

Липсваш ми, липсва ми опората,

която изпитвах, когато беше до мен.

Сигурността, която ми даваше тя.

Липсва ми усмивката на безмерно щастие,

което предизвикваше ти в мен.

Усмивка красяща моята душа.

Липсва ми гласът ти медено топъл,

който караше сърцето ми да вижда рая

във всяка частица на земята!

Липсва ми силата, която ми даваше.

Сила, която само с любовта си

беше готова да покори света!

Липсваш ми, дори и да паднех,

знаех, че ти ще си там и в мига

ще ми подадеш ръка.

Липсва ми, че само с теб успях

да бъда себе си!

Без грим, без маски и защитни стени.

Дори и сломена от рани и тревоги

ти пак беше там и ме обичаше!

Липсваш ми, но как да те потърся!

Как да разруша световете,

дълго градени един без друг?!

Как и ще мога ли да върна нещо

така отдавна изгубено?

Липсваш ми!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Натали Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...