Липсваш ми, липсва ми опората,

която изпитвах, когато беше до мен.

Сигурността, която ми даваше тя.

Липсва ми усмивката на безмерно щастие,

което предизвикваше ти в мен.

Усмивка красяща моята душа.

Липсва ми гласът ти медено топъл,

който караше сърцето ми да вижда рая

във всяка частица на земята!

Липсва ми силата, която ми даваше.

Сила, която само с любовта си

беше готова да покори света!

Липсваш ми, дори и да паднех,

знаех, че ти ще си там и в мига

ще ми подадеш ръка.

Липсва ми, че само с теб успях

да бъда себе си!

Без грим, без маски и защитни стени.

Дори и сломена от рани и тревоги

ти пак беше там и ме обичаше!

Липсваш ми, но как да те потърся!

Как да разруша световете,

дълго градени един без друг?!

Как и ще мога ли да върна нещо

така отдавна изгубено?

Липсваш ми!!!