Липсваш ми
ЛИПСВАШ МИ
Липсваш ми! Липсваш ми тъй силно, парещо, болезнено,
а болката по теб усуква се като змия около сърцето ми безжизнено.
И пак по тебе страдам буден във нощта,
и пак за топлината аз мечтая на твоята ръка.
Тъй тихо стичат се сълзите в мрак, от моите очи,
и само аз самотен знам как мъката по теб боли.
Боли, изгаря ме и тихо пак за теб ридая,
и кога ли ще те видя, аз само мога да гадая.
И ето, че нощта минава, останал сам, без блясъка на твоите очи,
а слънчевият лъч със лекота ще изсуши и последните тъй парещи сълзи.
И дори с усмивка за пред хората на моето лице,
отвътре, знай, за тебе ден и нощ горчиво плаче моето сърце.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Андриан Георгиев Все права защищены
