Миранда (Виктория Тасева)
167 636
5 июн. 2018 г., 02:28

Липсваш ми... 

  Поэзия » Любовная
434 5 8

Понякога ми липсваш. Неизлечимо.
Ветрило от спомени разгръщам.
Усмихвам се на себе си. Насила.
Потъвам в дебрите на своето минало.

 

Глътка вино – утеха е. Вярно.
Напивам се само от мислите.
Както изпълваш ги. Само ти, само
никой след теб не успява. Наистина...

 

Живея с минала дата. Бележник си водя
във него отмятам безкрайното време.
Чакам те, няма ли вече да дойдеш?!
Капките сълзи на пода... за тебе са!

 

Поисках всичко! Душата да ти взема.
Тогава не възрази. Но как се отнема
нещо, което никога не е било твое?
Няма и да бъде! Защото е чуждо.

 

Принадлежи на друг. Или е тленно.
Нали уж всичко изчезва. Някога...
Бавно, мъчително, постепенно...
Но ще ти липсва повече от Всякога...

 

© Виктория Тасева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти!!
  • Улаваш магията на поезията, съумявайки да накараш всеки който чете да се почувства съпричастен. Браво!
  • Благодаря ви много!
  • Харесва ми чувството, с което пишеш.
  • Успяла си да пресъздадеш дълбочината на чувствата, които те вълнуват!
    Поздравления, Миранда!
  • Дълбочина на чувствата, трепет и вопъл на стиховете. Прекрасно стихотворение, което поставям в любими!
  • Описвам точно как се чувствам месеци наред! Наистина ще гръмне героинята, тоест аз! Благодаря ти, Марго!
  • Вики! Ще гръмне героинята ти от неудовлетворени чувства и копнежи! Нечовешки тежък товар! Поздрав за внушението! Съпреживях с нея!
Предложения
: ??:??