Липсваш ми
Нощта като монета издрънча
на дъното на празната ми чаша.
Отдавна спи предпразнично града
под купола на грейнала украса.
А в мене гаснат всички светлини
и липсата ти само като въглен
жигосва ме. Не топли. А боли
от чакане при мен да се завърнеш.
Налей ми вино! Нека да стопи
душата ми кристална, тънкостенна,
а мракът с ален пламък изгори
дори луната леденостудена.
Недей ми връща спомени. Ела!
Не ми омръзва с теб да се сбогувам.
За мен е празник даже и това
за сбогом твоите устни да целувам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деница Ангелова Все права защищены
