29.01.2019 г., 22:57 ч.

Липсваш ми 

  Поезия
1357 13 19

Нощта като монета издрънча
на дъното на празната ми чаша.
Отдавна спи предпразнично града
под купола на грейнала украса.

А в мене гаснат всички светлини
и липсата ти само като въглен
жигосва ме. Не топли. А боли
от чакане при мен да се завърнеш.

Налей ми вино! Нека да стопи
душата ми кристална, тънкостенна,
а мракът с ален пламък изгори
дори луната леденостудена.

Недей ми връща спомени. Ела!
Не ми омръзва с теб да се сбогувам.
За мен е празник даже и това
за сбогом твоите устни да целувам.

© Деница Ангелова Всички права запазени

Произведението е включено в:
  1717 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??