Когато дойде залезът тих
и тебе те няма –
плачат от мъка очите ми!
Когато се спусен вечерният здрч
и тебе те няма –
капят от болка сълзите ми!
Когато изгрее златиста луната
и остана сама –
ридае и стене душата ми!
Когато посрещна подранила зората
и тебе те няма –
се раздира и къса сърцето ми!
Когат дойде денят
и тебе те няма –
гаснат безмълвно мечтите ми!
ЛИПСВАШ МИ!
© Нонка Чардакова Все права защищены