Когато дойде залезът тих
и тебе те няма –
плачат от мъка очите ми!
Когато се спусен вечерният здрч
и тебе те няма –
капят от болка сълзите ми!
Когато изгрее златиста луната
и остана сама –
ридае и стене душата ми!
Когато посрещна подранила зората
и тебе те няма –
се раздира и къса сърцето ми! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.