9.08.2005 г., 23:28

Липсваш ми

1.6K 0 2

Когато дойде залезът тих

и тебе те няма –

            плачат от мъка очите ми!

Когато се спусен вечерният здрч

и тебе те няма –

            капят от болка сълзите ми!

Когато изгрее златиста луната

и остана сама –

            ридае и стене душата ми!

Когато посрещна подранила зората

и тебе те няма –

            се раздира и къса сърцето ми!

Когат дойде денят

и тебе те няма –

гаснат безмълвно мечтите ми!

            ЛИПСВАШ МИ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нонка Чардакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...