Липсваш ми

    Липсваш ми

Във тази есенна картина

ми липсват твоите очи,

като мечта вълшебна, мила

привличат твоите черти.

Подвластна съм на красотата,

тъгата в мене не тая.

Пристига есента в позлата,

сестра на лятото е тя.

На залез цветовете златни

напомнят твоите коси,

във мигове невероятни

сърцето ще ги съхрани.

Как искам аз да те обичам –

загадъчен, недостижим!

И думи есенни изричам,

със тебе нека продължим!

Така ми липсва всичко твое –

потъна в синята река,

но чувството на обич мое

ще чака дълго на брега.

          Мария Мустакерска