28 ago 2024, 8:07

Липсваш ми

341 1 0

     

    Липсваш ми

 

Във тази есенна картина

ми липсват твоите очи,

като мечта вълшебна, мила

привличат твоите черти.

 

Подвластна съм на красотата,

тъгата в мене не тая.

Пристига есента в позлата,

сестра на лятото е тя.

 

На залез цветовете златни

напомнят твоите коси,

във мигове невероятни

сърцето ще ги съхрани.

 

Как искам аз да те обичам –

загадъчен, недостижим!

И думи есенни изричам,

със тебе нека продължим!

 

Така ми липсва всичко твое –

потъна в синята река,

но чувството на обич мое

ще чака дълго на брега.

          Мария Мустакерска

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...