Липсваш ми
Във тази есенна картина
ми липсват твоите очи,
като мечта вълшебна, мила
привличат твоите черти.
Подвластна съм на красотата,
тъгата в мене не тая.
Пристига есента в позлата,
сестра на лятото е тя.
На залез цветовете златни
напомнят твоите коси,
във мигове невероятни
сърцето ще ги съхрани.
Как искам аз да те обичам –
загадъчен, недостижим!
И думи есенни изричам,
със тебе нека продължим!
Така ми липсва всичко твое –
потъна в синята река,
но чувството на обич мое
ще чака дълго на брега.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados