28.08.2024 г., 8:07

Липсваш ми

338 1 0

     

    Липсваш ми

 

Във тази есенна картина

ми липсват твоите очи,

като мечта вълшебна, мила

привличат твоите черти.

 

Подвластна съм на красотата,

тъгата в мене не тая.

Пристига есента в позлата,

сестра на лятото е тя.

 

На залез цветовете златни

напомнят твоите коси,

във мигове невероятни

сърцето ще ги съхрани.

 

Как искам аз да те обичам –

загадъчен, недостижим!

И думи есенни изричам,

със тебе нека продължим!

 

Така ми липсва всичко твое –

потъна в синята река,

но чувството на обич мое

ще чака дълго на брега.

          Мария Мустакерска

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...