28.08.2024 г., 8:07

Липсваш ми

343 1 0

     

    Липсваш ми

 

Във тази есенна картина

ми липсват твоите очи,

като мечта вълшебна, мила

привличат твоите черти.

 

Подвластна съм на красотата,

тъгата в мене не тая.

Пристига есента в позлата,

сестра на лятото е тя.

 

На залез цветовете златни

напомнят твоите коси,

във мигове невероятни

сърцето ще ги съхрани.

 

Как искам аз да те обичам –

загадъчен, недостижим!

И думи есенни изричам,

със тебе нека продължим!

 

Така ми липсва всичко твое –

потъна в синята река,

но чувството на обич мое

ще чака дълго на брега.

          Мария Мустакерска

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...