Липсваш ми
Липсваш ми
Във тази есенна картина
ми липсват твоите очи,
като мечта вълшебна, мила
привличат твоите черти.
Подвластна съм на красотата,
тъгата в мене не тая.
Пристига есента в позлата,
сестра на лятото е тя.
На залез цветовете златни
напомнят твоите коси,
във мигове невероятни
сърцето ще ги съхрани.
Как искам аз да те обичам –
загадъчен, недостижим!
И думи есенни изричам,
със тебе нека продължим!
Така ми липсва всичко твое –
потъна в синята река,
но чувството на обич мое
ще чака дълго на брега.
Мария Мустакерска
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Maria Mustakerska Всички права запазени