9 янв. 2007 г., 01:15

Липсваш ми

1.4K 0 18
Искаш ли да помълчим?
Не... по-добре да си говорим!
Стъпките ти името ми шепнат,
а тишината се усмихва мълчаливо,
сред дървесни силуети.
Може би с очи ще спорим,
в искрящи ирисни дуети,
но щом клепачите ти трепнат,
всичко друго става сиво,
преди да грейне светлина.
Цветовете ти пронизват диво...
Аз съм ирис обгорен,
а ти си цвете...
... с росни, парещи листа.
Да беше нощ... Не беше ден...
Затворя ли очи – пустее всичко...
Пулсират само жълти светофари
в слепите очи...
Мълчи...
Мълчи...
- Отвори очи! – докосване на пръсти.
Гласовете стари...
Ръцете ти чевръсти –
проблясващи на вятъра платна.
Очите ми са черни –
като топли струни на китари,
приютили птици,
след полунощ, след полуден...
Очите ти потъват в мен...
Очите ти, със името - жена
Безпътни, птиците сънуват жици.
Ръцете ми те викат
в неродена нощ, в умиращ ден.
Хоризонтни птици мамят
изгревите в теб и в мен.
Залязвам аз...
Изгряваш ти...
... във идна нощ
във следващ ден...
Не ще съм сам...
Не си сама...
Билет за двама, осребрен
от дишаща луна.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Ганчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • !!
    "но щом клепачите ти трепнат,
    всичко друго става сиво,
    преди да грейне светлина.
    Цветовете ти пронизват диво..."
  • Много е хубаво!!! Красиви чувства, красиво предадени.
  • Залязвам аз...
    Изгряваш ти...
    ... във идна нощ
    във следващ ден..


    Приказно красиво и нежно-барво!!!
  • Благодаря ти, Злати
    Поздрав!
  • Може би с очи ще спорим,
    в искрящи ирисни дуети,

    Невероятна образност и много сполучлив ритъм!!!
    Много ми хареса!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...