Искаш ли да помълчим? Не... по-добре да си говорим! Стъпките ти името ми шепнат, а тишината се усмихва мълчаливо, сред дървесни силуети. Може би с очи ще спорим, в искрящи ирисни дуети, но щом клепачите ти трепнат, всичко друго става сиво, преди да грейне светлина. Цветовете ти пронизват диво... Аз съм ирис обгорен, а ти си цвете... ... с росни, парещи листа. Да беше нощ... Не беше ден... Затворя ли очи – пустее всичко... Пулсират само жълти светофари в слепите очи... Мълчи... Мълчи... - Отвори очи! – докосване на пръсти. Гласовете стари... Ръцете ти чевръсти – проблясващи на вятъра платна. Очите ми са черни – като топли струни на китари, приютили птици, след полунощ, след полуден... Очите ти потъват в мен... Очите ти, със името - жена Безпътни, птиците сънуват жици. Ръцете ми те викат в неродена нощ, в умиращ ден. Хоризонтни птици мамят изгревите в теб и в мен. Залязвам аз... Изгряваш ти... ... във идна нощ във следващ ден... Не ще съм сам... Не си сама... Билет за двама, осребрен от дишаща луна.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
"но щом клепачите ти трепнат,
всичко друго става сиво,
преди да грейне светлина.
Цветовете ти пронизват диво..."