9.01.2007 г., 1:15

Липсваш ми

1.4K 0 18
Искаш ли да помълчим?
Не... по-добре да си говорим!
Стъпките ти името ми шепнат,
а тишината се усмихва мълчаливо,
сред дървесни силуети.
Може би с очи ще спорим,
в искрящи ирисни дуети,
но щом клепачите ти трепнат,
всичко друго става сиво,
преди да грейне светлина.
Цветовете ти пронизват диво...
Аз съм ирис обгорен,
а ти си цвете...
... с росни, парещи листа.
Да беше нощ... Не беше ден...
Затворя ли очи – пустее всичко...
Пулсират само жълти светофари
в слепите очи...
Мълчи...
Мълчи...
- Отвори очи! – докосване на пръсти.
Гласовете стари...
Ръцете ти чевръсти –
проблясващи на вятъра платна.
Очите ми са черни –
като топли струни на китари,
приютили птици,
след полунощ, след полуден...
Очите ти потъват в мен...
Очите ти, със името - жена
Безпътни, птиците сънуват жици.
Ръцете ми те викат
в неродена нощ, в умиращ ден.
Хоризонтни птици мамят
изгревите в теб и в мен.
Залязвам аз...
Изгряваш ти...
... във идна нощ
във следващ ден...
Не ще съм сам...
Не си сама...
Билет за двама, осребрен
от дишаща луна.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Ганчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!
    "но щом клепачите ти трепнат,
    всичко друго става сиво,
    преди да грейне светлина.
    Цветовете ти пронизват диво..."
  • Много е хубаво!!! Красиви чувства, красиво предадени.
  • Залязвам аз...
    Изгряваш ти...
    ... във идна нощ
    във следващ ден..


    Приказно красиво и нежно-барво!!!
  • Благодаря ти, Злати
    Поздрав!
  • Може би с очи ще спорим,
    в искрящи ирисни дуети,

    Невероятна образност и много сполучлив ритъм!!!
    Много ми хареса!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...