9.01.2007 г., 1:15 ч.

Липсваш ми 

  Поезия
1051 0 18
Искаш ли да помълчим?
Не... по-добре да си говорим!
Стъпките ти името ми шепнат,
а тишината се усмихва мълчаливо,
сред дървесни силуети.
Може би с очи ще спорим,
в искрящи ирисни дуети,
но щом клепачите ти трепнат,
всичко друго става сиво,
преди да грейне светлина.
Цветовете ти пронизват диво...
Аз съм ирис обгорен,
а ти си цвете...
... с росни, парещи листа.
Да беше нощ... Не беше ден...
Затворя ли очи – пустее всичко...
Пулсират само жълти светофари
в слепите очи...
Мълчи...
Мълчи...
- Отвори очи! – докосване на пръсти.
Гласовете стари...
Ръцете ти чевръсти –
проблясващи на вятъра платна.
Очите ми са черни –
като топли струни на китари,
приютили птици,
след полунощ, след полуден...
Очите ти потъват в мен...
Очите ти, със името - жена
Безпътни, птиците сънуват жици.
Ръцете ми те викат
в неродена нощ, в умиращ ден.
Хоризонтни птици мамят
изгревите в теб и в мен.
Залязвам аз...
Изгряваш ти...
... във идна нощ
във следващ ден...
Не ще съм сам...
Не си сама...
Билет за двама, осребрен
от дишаща луна.


© Димитър Ганчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??