23 окт. 2007 г., 09:33
Липсваш ми
Когато дойде залезът тих
и тебе те няма -
плачат от мъка очите ми!
Когато се спусне вечерният здрач
и тебе те няма -
капят от болка сълзите ми!
Когато изгрее златиста Луната
и остана сама -
ридае и стене душата ми!
Когато посрещна, подранила, зората
и тебе те няма -
се раздира и къса сърцето ми!
Когато дойде денят
и тебе те няма -
гаснат безмълвно мечтите ми!
Толкова много ми липсваш!
и тебе те няма -
плачат от мъка очите ми!
Когато се спусне вечерният здрач
и тебе те няма -
капят от болка сълзите ми!
Когато изгрее златиста Луната
и остана сама -
ридае и стене душата ми!
Когато посрещна, подранила, зората
и тебе те няма -
се раздира и къса сърцето ми!
Когато дойде денят
и тебе те няма -
гаснат безмълвно мечтите ми!
Толкова много ми липсваш!
© Анна-Мария Иванова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Благодаря за радушното посрещане...в подобен момент се нуждая от него.Много ста мили.
-
Много хубав стих!!!
Поздрави и добре дошла, Ани!!! -
И толкова красиво стихотворение
те е накарала тъгата да напишеш!
Браво! С много обич.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
