Липсваш ми
и тебе те няма -
плачат от мъка очите ми!
Когато се спусне вечерният здрач
и тебе те няма -
капят от болка сълзите ми!
Когато изгрее златиста Луната
и остана сама -
ридае и стене душата ми!
Когато посрещна, подранила, зората
и тебе те няма -
се раздира и къса сърцето ми!
Когато дойде денят
и тебе те няма -
гаснат безмълвно мечтите ми!
Толкова много ми липсваш!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анна-Мария Иванова Все права защищены