Veniamina (Анна-Мария Иванова) Veniamina (Анна-Мария Иванова)
1
23 окт. 2007 г., 09:33

Липсваш ми

1.2K 0 3
Когато дойде залезът тих
и тебе те няма -
плачат от мъка очите ми!

Когато се спусне вечерният здрач
и тебе те няма -
капят от болка сълзите ми!

Когато изгрее златиста Луната
и остана сама -
ридае и стене душата ми!

Когато посрещна, подранила, зората
и тебе те няма -
се раздира и къса сърцето ми!

Когато дойде денят
и тебе те няма -
гаснат безмълвно мечтите ми!

Толкова много ми липсваш! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна-Мария Иванова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0