23.10.2007 г., 9:33

Липсваш ми

1.2K 0 3
Когато дойде залезът тих
и тебе те няма -
плачат от мъка очите ми!

Когато се спусне вечерният здрач
и тебе те няма -
капят от болка сълзите ми!

Когато изгрее златиста Луната
и остана сама -
ридае и стене душата ми!

Когато посрещна, подранила, зората
и тебе те няма -
се раздира и къса сърцето ми!

Когато дойде денят
и тебе те няма -
гаснат безмълвно мечтите ми!

Толкова много ми липсваш! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна-Мария Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....