23 oct 2007, 9:33

Липсваш ми

  Poesía
1.2K 0 3
Когато дойде залезът тих
и тебе те няма -
плачат от мъка очите ми!

Когато се спусне вечерният здрач
и тебе те няма -
капят от болка сълзите ми!

Когато изгрее златиста Луната
и остана сама -
ридае и стене душата ми!

Когато посрещна, подранила, зората
и тебе те няма -
се раздира и къса сърцето ми!

Когато дойде денят
и тебе те няма -
гаснат безмълвно мечтите ми!

Толкова много ми липсваш! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна-Мария Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...