Veniamina (Анна-Мария Иванова) Veniamina (Анна-Мария Иванова)
1
Oct 23, 2007, 9:33 AM

Липсваш ми

  Poetry
1.2K 0 3
Когато дойде залезът тих
и тебе те няма -
плачат от мъка очите ми!

Когато се спусне вечерният здрач
и тебе те няма -
капят от болка сълзите ми!

Когато изгрее златиста Луната
и остана сама -
ридае и стене душата ми!

Когато посрещна, подранила, зората
и тебе те няма -
се раздира и къса сърцето ми!

Когато дойде денят
и тебе те няма -
гаснат безмълвно мечтите ми!

Толкова много ми липсваш! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна-Мария Иванова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0