Липсваш ми
Липсваш ми!
Липсват ми всички онези неща,
които довчера деляхме,
шумните улици на града,
тихия ъгъл, на който се спряхме...
Розата с посребрени листа,
която над нас се сниши
и да се скрием двамата от света
мълчаливо ни разреши.
Липсва ми онази - нашата песен,
на която към теб ме притискаше,
липсват ми тротоарите есенни
и въздуха, който прегърнати вдишвахме...
Липсва ми вътърът в твойта коса
и дъхът ти по моята кожа,
липсва ми глътката свобода,
която ми носиш... Боже,
колко ми липсваш!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Боряна Събева Все права защищены
