Липсваш ми
Липсваш ми!
Липсват ми всички онези неща,
които довчера деляхме,
шумните улици на града,
тихия ъгъл, на който се спряхме...
Розата с посребрени листа,
която над нас се сниши
и да се скрием двамата от света
мълчаливо ни разреши.
Липсва ми онази - нашата песен,
на която към теб ме притискаше,
липсват ми тротоарите есенни
и въздуха, който прегърнати вдишвахме...
Липсва ми вътърът в твойта коса
и дъхът ти по моята кожа,
липсва ми глътката свобода,
която ми носиш... Боже,
колко ми липсваш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Боряна Събева Всички права запазени
