21 февр. 2008 г., 07:34

Липсваш ми 

  Поэзия
970 0 13

ЛИПСВАШ  МИ

 

                 На незабравимата ми

                  Добранка

 

Приятелко, защо, къде замина

през пролетта след дългата ни зима -

отиде си, не ще се върнеш, зная,

но те сънувам - влизаш в мойта стая.

Прегръщаме се дълго и ридаем -

от самота боли - и двете знаем.

Липсваш ми. С кого да поговоря?

Кажи ми, моля те, какво да сторя?

Отново пролет е, но в мен е зима -

студът остана тук, не си замина.

                   

 

               

 

                   

© Лилия Велчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??