Липсваш ми
ЛИПСВАШ МИ
На незабравимата ми
Добранка
Приятелко, защо, къде замина
през пролетта след дългата ни зима -
отиде си, не ще се върнеш, зная,
но те сънувам - влизаш в мойта стая.
Прегръщаме се дълго и ридаем -
от самота боли - и двете знаем.
Липсваш ми. С кого да поговоря?
Кажи ми, моля те, какво да сторя?
Отново пролет е, но в мен е зима -
студът остана тук, не си замина.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лилия Велчева Все права защищены
