Липсваш ми непоносимо
Липсва ми, липсва ми твоят глас, мили,
с нотки омайни, мен сладост дарили,
дето докосваха нежно душата …
Днес е самотна и страда, горката.
Липсва ми твоята секси походка.
Виждах, че бе за жените находка.
Поглед обръщаха те изгладнели …
Празни очите са днес помрачнели.
Липсва ми тази усмивка игрива
дето трапчинка до нея разкрива.
Губех контрол, чувствах слабост в краката …
Днес са сковани от мраз колената.
Липсва ми погледът твой покоряващ,
топъл и нежен, с любов вдъхновяващ,
който пронизваше остро сърцето …
Днес във сълзи е обляно лицето.
Липсват ми твойте обятия нежни –
чезнех във тях, бе това неизбежно,
в унес изпадах, намирах забрава …
Без своя пристан душата остава.
Липсват ми също целувките сластни,
чувствени, жадни, така сладострастни.
Спираха моя дъх те със наслада…
Вече пресъхна за тях водопада.
Липсва ми твоето тяло прекрасно,
силно пленително, даже опасно.
С моето тяло се сливаше жадно …
Днес то умира мъчително бавно.
Ала най-силно ми липсва душата
сбрала най-ценното тук на земята.
Нея дари ми непоколебимо…
Липсваш ми, липсваш ми непоносимо!
Веси_Еси (Еси)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Еси Все права защищены
