14 авг. 2019 г., 16:05

Липсваш ми! - Писмо в бутилка

569 0 0

Липсваш ми,

ах, колко много!

Липсваш ми!

Душата ми в полета си, 

все към теб е устремена.

В мислите ми единствен ти си.

Обичам те до болка и до лудост.

При мене ти не идваш.

Моля се да бъдем заедно

и спомени събирам,

за да не забравя.

Спомени от теб създадени:

кутийка от пръстен,

в нея сложила съм 

счупените стъкалца –

видях те, когато мина и ги остави.

Розата, червената капачка на сърца,

шапката и искрящите ти очи в главата ми,

когато с нея беше...

Сега ти пиша,

а от очите сълзите стичат се

и пътечки по лицето правят.

Ах, да знаеш колко силно

по тебе аз копнея

и все още на този свят живея, 

заради мечтата с тебе да сме заедно

в едно неразделимо цяло.

Липсваш ми!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МД Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...