Липсваш ми,

ах, колко много!

Липсваш ми!

Душата ми в полета си, 

все към теб е устремена.

В мислите ми единствен ти си.

Обичам те до болка и до лудост.

При мене ти не идваш.

Моля се да бъдем заедно

и спомени събирам,

за да не забравя.

Спомени от теб създадени:

кутийка от пръстен,

в нея сложила съм 

счупените стъкалца –

видях те, когато мина и ги остави.

Розата, червената капачка на сърца,

шапката и искрящите ти очи в главата ми,

когато с нея беше...

Сега ти пиша,

а от очите сълзите стичат се

и пътечки по лицето правят.

Ах, да знаеш колко силно

по тебе аз копнея

и все още на този свят живея, 

заради мечтата с тебе да сме заедно

в едно неразделимо цяло.

Липсваш ми!