1 апр. 2011 г., 22:29

Липсваш ни

3.2K 0 4

Липсваш ни с всяка глътка въздух.

Липсваш ни с всеки изгрев нов.

Липсваш ни с добрата си усмивка.

С безграничната си щедрост и любов.

 

Липсва ни твоята подкрепа.

Липсва ни човечността ти.

Липсваш ни. Дано да знаеш колко!

Завинаги си във сърцата ни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мануела Бъчварова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • !!!
  • поклон...
  • Мануела... знам колко боли и как е пусто... как при такава болка човек се чувства разпилян и абсолютно сам във Вселената... и не може да се събере...
    Съпричастна съм с болката ти...
    А те... там... знаят колко ни липсват и колко ги обичаме.
    Тази обич, която си изплакала в стиха, ще бъде завинаги с теб и наистина ще те топли и ще изпълва живота ти със светлина.
    Прегръщам те, мило момиче!

    <a href="http://www.youtube.com/watch?v=yKlWREl23eY&feature=related" target="_blank"> ... с обич... >>> </a>

  • Привет!
    Понякога в живота ни се отварят огромни празнини вътре в нас, които никой и с нищо не може да запълни.....но в сърцата ни остава онова въгленче на спомена от близките нам хора,което ни дарява в определени моменти със светлина и топлина...
    Останете със здраве!!!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...