1 апр. 2011 г., 22:29

Липсваш ни 

  Поэзия » Другая
2988 0 4

Липсваш ни с всяка глътка въздух.

Липсваш ни с всеки изгрев нов.

Липсваш ни с добрата си усмивка.

С безграничната си щедрост и любов.

 

Липсва ни твоята подкрепа.

Липсва ни човечността ти.

Липсваш ни. Дано да знаеш колко!

Завинаги си във сърцата ни.

© Мануела Бъчварова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • !!!
  • поклон...
  • Мануела... знам колко боли и как е пусто... как при такава болка човек се чувства разпилян и абсолютно сам във Вселената... и не може да се събере...
    Съпричастна съм с болката ти...
    А те... там... знаят колко ни липсват и колко ги обичаме.
    Тази обич, която си изплакала в стиха, ще бъде завинаги с теб и наистина ще те топли и ще изпълва живота ти със светлина.
    Прегръщам те, мило момиче!

    <a href="http://www.youtube.com/watch?v=yKlWREl23eY&feature=related" target="_blank"> ... с обич... >>> </a>

  • Привет!
    Понякога в живота ни се отварят огромни празнини вътре в нас, които никой и с нищо не може да запълни.....но в сърцата ни остава онова въгленче на спомена от близките нам хора,което ни дарява в определени моменти със светлина и топлина...
    Останете със здраве!!!
Предложения
: ??:??