Apr 1, 2011, 10:29 PM

Липсваш ни

  Poetry » Other
3.2K 0 4

Липсваш ни с всяка глътка въздух.

Липсваш ни с всеки изгрев нов.

Липсваш ни с добрата си усмивка.

С безграничната си щедрост и любов.

 

Липсва ни твоята подкрепа.

Липсва ни човечността ти.

Липсваш ни. Дано да знаеш колко!

Завинаги си във сърцата ни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мануела Бъчварова All rights reserved.

Comments

Comments

  • !!!
  • поклон...
  • Мануела... знам колко боли и как е пусто... как при такава болка човек се чувства разпилян и абсолютно сам във Вселената... и не може да се събере...
    Съпричастна съм с болката ти...
    А те... там... знаят колко ни липсват и колко ги обичаме.
    Тази обич, която си изплакала в стиха, ще бъде завинаги с теб и наистина ще те топли и ще изпълва живота ти със светлина.
    Прегръщам те, мило момиче!

    <a href="http://www.youtube.com/watch?v=yKlWREl23eY&feature=related" target="_blank"> ... с обич... >>> </a>

  • Привет!
    Понякога в живота ни се отварят огромни празнини вътре в нас, които никой и с нищо не може да запълни.....но в сърцата ни остава онова въгленче на спомена от близките нам хора,което ни дарява в определени моменти със светлина и топлина...
    Останете със здраве!!!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...