1.04.2011 г., 22:29

Липсваш ни

3.2K 0 4

Липсваш ни с всяка глътка въздух.

Липсваш ни с всеки изгрев нов.

Липсваш ни с добрата си усмивка.

С безграничната си щедрост и любов.

 

Липсва ни твоята подкрепа.

Липсва ни човечността ти.

Липсваш ни. Дано да знаеш колко!

Завинаги си във сърцата ни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мануела Бъчварова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!
  • поклон...
  • Мануела... знам колко боли и как е пусто... как при такава болка човек се чувства разпилян и абсолютно сам във Вселената... и не може да се събере...
    Съпричастна съм с болката ти...
    А те... там... знаят колко ни липсват и колко ги обичаме.
    Тази обич, която си изплакала в стиха, ще бъде завинаги с теб и наистина ще те топли и ще изпълва живота ти със светлина.
    Прегръщам те, мило момиче!

    <a href="http://www.youtube.com/watch?v=yKlWREl23eY&feature=related" target="_blank"> ... с обич... >>> </a>

  • Привет!
    Понякога в живота ни се отварят огромни празнини вътре в нас, които никой и с нищо не може да запълни.....но в сърцата ни остава онова въгленче на спомена от близките нам хора,което ни дарява в определени моменти със светлина и топлина...
    Останете със здраве!!!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...