Липсваща нежност
Нежно за кого да пиша?
Рана ми е във душата.
Щом в късмета ми наднича,
неуспехът на съдбата.
Искам и мечтая само,
а сълзите ми се стичат.
Как ми липсва друго рамо,
как ми липсва и обичане...
Нежно казваш, много нежно,
но ръцете загрубяха.
Сивотата безконечна
в сънищата има стряха...
Но не искам да тъгуваш,
ще напиша нещо нежно.
Радвам се като сънуваш
мен. Дори да е небрежно.
С мислената си прегръдка
мога само да те гушна.
Като нежност си ми скъпа,
мила моя, добродушна...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
