Липсваща нежност
Нежно за кого да пиша?
Рана ми е във душата.
Щом в късмета ми наднича,
неуспехът на съдбата.
Искам и мечтая само,
а сълзите ми се стичат.
Как ми липсва друго рамо,
как ми липсва и обичане...
Нежно казваш, много нежно,
но ръцете загрубяха.
Сивотата безконечна
в сънищата има стряха...
Но не искам да тъгуваш,
ще напиша нещо нежно.
Радвам се като сънуваш
мен. Дори да е небрежно.
С мислената си прегръдка
мога само да те гушна.
Като нежност си ми скъпа,
мила моя, добродушна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
