5 нояб. 2009 г., 15:12

Лист от лоза

532 0 3

Гласът ми

няма къде да се препъне -

изтекло е тук

човешкото време,

отминало, лятото на живота

с оставени знаци -

словото - в мълчание и

черното - в крепа

на човешката болка.

В бащината къща

с реприз съшивам сенките

на обичните и

с фин бод замрежвам

не зараснала рана...

лозата натежала набъбва,

разпуква сладък сок

в ръцете на внука

и ще кипи пак вино -

за помен и за празник -

за кръговрата на живота...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дима Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...