5 нояб. 2009 г., 15:12

Лист от лоза 

  Поэзия
369 0 3

Гласът ми

няма къде да се препъне -

изтекло е тук

човешкото време,

отминало, лятото на живота

с оставени знаци -

словото - в мълчание и

черното - в крепа

на човешката болка.

В бащината къща

с реприз съшивам сенките

на обичните и

с фин бод замрежвам

не зараснала рана...

лозата натежала набъбва,

разпуква сладък сок

в ръцете на внука

и ще кипи пак вино -

за помен и за празник -

за кръговрата на живота...

 

© Дима Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??