5 nov 2009, 15:12

Лист от лоза 

  Poesía
370 0 3

Гласът ми

няма къде да се препъне -

изтекло е тук

човешкото време,

отминало, лятото на живота

с оставени знаци -

словото - в мълчание и

черното - в крепа

на човешката болка.

В бащината къща

с реприз съшивам сенките

на обичните и

с фин бод замрежвам

не зараснала рана...

лозата натежала набъбва,

разпуква сладък сок

в ръцете на внука

и ще кипи пак вино -

за помен и за празник -

за кръговрата на живота...

 

© Дима Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??