Лист от лоза
Гласът ми
няма къде да се препъне -
изтекло е тук
човешкото време,
отминало, лятото на живота
с оставени знаци -
словото - в мълчание и
черното - в крепа
на човешката болка.
В бащината къща
с реприз съшивам сенките
на обичните и
с фин бод замрежвам
не зараснала рана...
лозата натежала набъбва,
разпуква сладък сок
в ръцете на внука
и ще кипи пак вино -
за помен и за празник -
за кръговрата на живота...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дима Всички права запазени
