5.11.2009 г., 15:12 ч.

Лист от лоза 

  Поезия
363 0 3

Гласът ми

няма къде да се препъне -

изтекло е тук

човешкото време,

отминало, лятото на живота

с оставени знаци -

словото - в мълчание и

черното - в крепа

на човешката болка.

В бащината къща

с реприз съшивам сенките

на обичните и

с фин бод замрежвам

не зараснала рана...

лозата натежала набъбва,

разпуква сладък сок

в ръцете на внука

и ще кипи пак вино -

за помен и за празник -

за кръговрата на живота...

 

© Дима Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??