11 февр. 2007 г., 21:45

Листа

676 0 3
 

Листа


От слънцето нежно погалени

и стоплени от ярката му плът

просветват  като лампички запалени

земята сгряват след като се приземят.


Достойни спомени за свежест и зелено

изпращат ги по краткия им път.

И те топят се кротко   , примирени

 в очакване отново да се преродят.

   


На плажа


Спокойно тихомълком от плажа се изнизва

присъствието светло на деня .

От слънцето забравен бавно пясъка изстива

със пулса на стопяваща се мараня.


Морето от брега отнася бялата си  риза

във пазвите си приютило рибите ята

Рибарски лодки край брега се спират,

а птици уморено търсят своите гнезда.


     

Обичам


Обичам улиците нощем.

Смълчани тихо спят шосета и  съдби.

А бавно в тъмнината се разхождат

замислени самотници с приведени души.



Обичам улиците нощем -

безмълвни двойки пълнят сенките на мрака,

а  тук - таме прозорци светят още

 и  някого да се завърне упорито чакат.



  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...