11 feb 2007, 21:45

Листа

  Poesía
677 0 3
 

Листа


От слънцето нежно погалени

и стоплени от ярката му плът

просветват  като лампички запалени

земята сгряват след като се приземят.


Достойни спомени за свежест и зелено

изпращат ги по краткия им път.

И те топят се кротко   , примирени

 в очакване отново да се преродят.

   


На плажа


Спокойно тихомълком от плажа се изнизва

присъствието светло на деня .

От слънцето забравен бавно пясъка изстива

със пулса на стопяваща се мараня.


Морето от брега отнася бялата си  риза

във пазвите си приютило рибите ята

Рибарски лодки край брега се спират,

а птици уморено търсят своите гнезда.


     

Обичам


Обичам улиците нощем.

Смълчани тихо спят шосета и  съдби.

А бавно в тъмнината се разхождат

замислени самотници с приведени души.



Обичам улиците нощем -

безмълвни двойки пълнят сенките на мрака,

а  тук - таме прозорци светят още

 и  някого да се завърне упорито чакат.



  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...