11.02.2007 г., 21:45

Листа

674 0 3
 

Листа


От слънцето нежно погалени

и стоплени от ярката му плът

просветват  като лампички запалени

земята сгряват след като се приземят.


Достойни спомени за свежест и зелено

изпращат ги по краткия им път.

И те топят се кротко   , примирени

 в очакване отново да се преродят.

   


На плажа


Спокойно тихомълком от плажа се изнизва

присъствието светло на деня .

От слънцето забравен бавно пясъка изстива

със пулса на стопяваща се мараня.


Морето от брега отнася бялата си  риза

във пазвите си приютило рибите ята

Рибарски лодки край брега се спират,

а птици уморено търсят своите гнезда.


     

Обичам


Обичам улиците нощем.

Смълчани тихо спят шосета и  съдби.

А бавно в тъмнината се разхождат

замислени самотници с приведени души.



Обичам улиците нощем -

безмълвни двойки пълнят сенките на мрака,

а  тук - таме прозорци светят още

 и  някого да се завърне упорито чакат.



  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....