2 сент. 2006 г., 23:17

Listen to your heart

970 0 4
/със шесто зрение/
НА ПЛАМ

Във погледа ти скрита
е пърхаща Вселената.
Тъй дълго скиташ се –
през пръстите изтича
избухването, сблъсъка,
Човешкото начало
и райските селения,
... и онзи див, разпален
Сервантесов дух,
посрещал непознатото
по пътя си, осеян с знаци.

Прахът от нищото
натрупва се немилостно
там, дето видения
лъстиви припалвали
са страстите.

Какво е вечност –
низ от мигове,
или пък влюбена
сърдечност,
която някога
във изобилие
сме имали....


23.08.2006г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мери, поздрави!!!
    Стихът ти страшно много ми хареса, но най-много последната част!!!
    Още веднъж, поздрави!!!
  • Да усета ти е добър.
    Вселената е вечност.

    Поздрав и усмивка.
  • Браво, Меричка !
    Наистина си успяла да категоризираш вечността...

    "Какво е вечност –
    низ от мигове,
    или пък влюбена
    сърдечност,
    която някога
    във изобилие
    сме имали...."


    И си права , че миговете в които изобилието на чуствата е пълнило душите ни - е вечност , защото човек трудно забравя споделено щастие.

    Поздрави за стиха!
  • "Във погледа ти скрита
    е пърхаща Вселената."
    В първите два реда, като че ли си събрала цялото.

    Поздрави, Меричка!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...